Прочетен: 1124 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2012 13:18
Нека видим как е в природата. Представете си есенен ден, в който се разхождате. Цветовете са толкова красиви и така добре „разляти“ в целия есенен пейзаж, че дори и да вървите с наведена глава ще видите красивите, нападали по земята листа. В този момет подухва вятър и се разлива дъжд от цветове, които реейки се по въздуха, образуват фигурки и закачливо прехвърчат сред минувачите. Миг след това техният полет се насочва към земята, където остават също толкова красиви, но вече понасят стъпките на хората, преминаващи бързо или бавно, досадно се закачват за някоя подметка на поредния изтупан господин, който със смешни движения се опитва да се „отърве“ от нежелания аксесоар на лъскавите си обувки или се превръщат в забавление за децата, които ги взимат в ръце, посипват се с тях и отново ги карат да летят, макар с още невръстните си по детски движения.
За някой това е тъжен сезон, дърветата се разделят със своите плодове, със своите листа, и се губят в мъглата на студа – голи, безлични и самотни. Но всичко има своя смисъл и обяснение. Първо, защото те са дали нещо на света – своите плодове, които са прехрана за мнозина през зимния сезон.
Тук ще направя едно отклонение, сигурно и на вас ви се е случвало да ви подарят цвете, което толкова ви е харесало или е толкова значимо за вас, че искате то да не увяхва никога, тогава след като цветовете от него избледнеят и тъжно наведе глава, ние даваме нов живот на своя спомен – между кориците на някой дебел том, отдавна прочетен или поставен сред другите книги за да внася специално значение на нашият интериор.
Така става и в природата, дърветата поднасят на слънцето своите плодове, за да узреят и да ги поднесат на всички, които искат да им се насладят. А след това, за да запази спомените от своите цветове и слънчеви дни сред птиците и хората, то позволява на слънцето да ги изсуши и запази в своята форма и дори му позволява да ги обагри по свой вкус, с цветовете на изгрева и залеза, вплетени в едно. След това, когато със студеният вятър нахлуе и полъхът на идващата зима, дърветата се разделят със своите листа, за да ги предпазят от мраз и студ. Те не остават тъжни дори през зимата, когато са останали сами, защото те събират сили, за да дарят отново живот и да радват със своите цветове и аромати през пролетта.
В живота всичко има смисъл и дори външните обстоятелства колкото и сурови да ни изглеждат са тук, за да ни накарат да променим нещо, да направим крачка напред, дори в страни, за да придадем „нов живот“ на нашите мисли, цели и действия.
Кое изисква повече усилия – непрекъснато...
Безценният урок на окарината