За съжаление още от съвсем малки сме приемали „шаблони“ в живота си. Нашите родители с цел да ни предпазят и да ни дадат най-доброто според тях  са ни сложили в рамката на нечии друг живот. Те поставят граници на нашето мислене още от ранно детство, казвайки ни кое е „добро“ и кое е „лошо“ без дори да са ни дали шанса да ги изпитаме, ние губим възможността си да „виждаме“ отвъд тези граници, отвъд хорското мнение и предрасъдъци. Помислете само колко артисти, писатели, художници, композитори и други културни дейци или учени е изгубил светът, само заради нечии амбиции. Само заради подценяване на желанието и талантът на едно дете от страна на родителите му или болната амбиция на възрастните да направят от децата си това, което не са могли да станат, или за да продължат „семейния занаят“ или пък просто от предразсъдъци като „музикант къща не храни“, например. Да, наистина някои деца, сменят желанията си за бъдеща професия, така, както сменят игрите си, всеки ден, за да са сигурни, че са опитали от всичко. Но когато едно дете има желание и талант още от съвсем ранна възраст е недопустимо, те да се подтиснат или пренебрегнат. Когато развиваме едно дете в посоката, в вкоято то иска, и сме се вслушали в неговото желание, ние развиваме не само талант и умения, ние му даваме шанс, градим увереност и доверие, възпитаваме у него и го учим да преследва целите си.

 Естествено не трябва да обвиняваме родителите си, ако сега не сме това, което сме мечтали някога да бъдем. Ние трябва единствено да сме им благодарни за това, че сме тук сега, че живеем и имаме шанса да променим не другите, а себе си. Ние не можем да променим родителите си, за да ни дадат това, което сме искали, можем да променим само нашето отношение към това което сме и искаме да бъдем. Трябва да разчупим своето отношение към света, да се отворим към него с отворени обятия и да приемем всичките му предизвикателства, само така ще се отървем от ненужните предрасъдъци и рамки, в които много прилежно сме си слагали мислите и сме градяли бъдещето си. Нека изкараме мислите си от тях и да сложим там картини - на красиви цветя, на къщи, морски пейзажи или усмихнати деца, и да ги качим на стените си - там е тяхното място.